На всеки 4 години обикновено през август българи от всички

Национален фолклорен събор „Рожен”

На всеки 4 години нормално през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където артисти и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко подиуми. Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е проведен през 1898 година Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – духовник в с. Соколовци. Той приканва енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „ Св. св. Кирик и Юлита ”, където и до през днешния ден се организира съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разграничени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели национални песни под акомпанимент на гайда, пекли обичайните агнета – чевермета на плам. След 1912 година (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, добито по стичане на събитията по отношение на граничната линия, само че резервира духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи. На Рожен се вършат от ден на ден родови и другарски срещи на изселени навътре в страната родопчани.Днес знак на събора е самобитният гайдарски оркестър „ Сто каба гайди ”, учреден през 1961 година Гайдарите, които вземат присъединяване в оркестъра, са от разнообразни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и вършат една-единствена обща подготовка.

Роженският събор дава опция за изява на голям брой знайни и незнайни родопски реализатори. Именно от Рожен излетява и песента „ Излел е Дельо бунтовник ” в осъществяване на Валя Балканска, с цел да кацне на борда на галактическата станция „ Вояджър ”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт. В годините Роженският събор се трансформира в общонационален и става събор-надпяване на българската национална ария. От всички краища на България се събират национални реализатори и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото подиуми на най-големия фестивал на националната ария в България.Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „ Бела съм, бела, юначе ” под съпровода на „ Стоте родопски гайди ”. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „ Звезден Рожен ” - вечерта на първия ден.

След 9-годишно спиране съборът на Рожен се възражда. Тази година той ще се организира през месец юли от 17-и до 19-и. Чрез публично-частно партньорство с община Смолян, съборът " Рожен " ще се възкреси и надгради с ново наличие и акценти ", споделя кметът на Смолян Николай Мелемов. 400 гайдари ще дадат началото на събора. Изпълнителите ще бъдат разграничени на четири лъча, които постепенно ще се доближават към главната сцена. Зад нея фон ще е български трибагреник с внушителните размери от 24,000 квадратни метра. Сред изпълнителите все още сигурни участия ще има на хор „ Космическите гласове на България “, които ще изпълнят химна на Родопите ''Бела съм, бела, юначе'' и след тях Валя Балканска с две деца, които ще изпеят куплет от ''Излеел е Дельо бунтовник “. В програмата на събора тази година ще има фолклорен конкурс „ Рожен “ за достоверният фолклор и етнокултура, проява на обичайни занаяти, разкриване на етнографски и музейни експозиции, ревю на животни, млечни и месни артикули от фермата, ревю на био храни и питиета, национални битки, кулинарни шоута и чевермета, конни атракции, както и национални веселби и нестинарски игри. Част от предварителната стратегия е осъществяване на конгрес за екотуризъм, екоенергия, еко храни и питиета и екологични материали.

" Искаме да запазим тази българска традиция в нейната мащабност и да я завещаем на поколенията отсега нататък ", разяснява Мелемов и добави, че предстоящите гости на събора ще са над 250 000 души.